Search
  • Metodi Shumanov

‘Ултраси в Индонезия ме гониха с мачете!’

Британският ъндърграунд журналист Джеймс Монтагю за новата си книга 1312: Among the ultras (1312: Сред ултрасите), за срещите си с някои от най-страховитите футболни фенове в света и за възхода на крайнодясната идеология в Източна Европа

Джеймс, новата ти книга се казва 1312, което всъщност е своеобразен код: всяка цифра отговаря на буква от латинската азбука и така се получава акронимът ACAB, означаващ All Cops Are Bastards (“Всички полицаи са копелета”). Смяташ ли, че омразата към полицията е едно от малкото неща, които всъщност обединяват всички футболни ултраси по света?

Това е основната причина да кръстя книгата си 1312. Беше ми трудно да обобщя ултрасите с една дума. И тогава забелязах, че на всеки стадион – независимо дали си в Белград, или в Казабланка – имаше графит 1312. Нямаше значение дали въпросните фенове са крайнодесни, с леви убеждения, или пък аполитични. Полицията е общият враг.

Докато работиш по книгата, се срещаш с някои от най-известните и същевременно опасни фенове – като La 12 на Бока Хуниорс (името идва от асоциацията, че публиката е 12-ият играч на отбора) или Диаболик, покойния тартор на най-крайната фракция на Лацио Irriducibili (“Непримиримите”). Кое беше най-опасното ти преживяване?

Срещата ми с La 12 в Буенос Айрес беше доста стряскащ момент. Да се изправя очи в очи с Диаболик също беше напрягащо преживяване, но и в двата случая говорим за относително контролирана среда. Най-опасно всъщност бе в моментите, в които средата бе неконтролирана – например в Швеция, където предварително уговорен бой между враждуващи агитки се превърна в бунт. Или пък в Индонезия, където част от ултрасите на местния Персиб ни гони с мачете. Ако щете вярвайте, но фенсцената в Индонезия е абсолютно ненормална!

Имаше ли ултрас групировка, която те изненада тотално – някоя, която преобърна първоначалното ти мнение за нея?

Щатите ме изненадаха много. Когато пристигнах там, си мислех, че ще заваря т.нар. пластмасова ултрас култура, копирана и привнесена от Европа. Но се натъкнах на нещо коренно различно в Лос Анджелис. ЛА винаги е бил град с футболна култура, но да гледам мач в компанията на местната фракция 3252 всъщност се оказа неочаквано яко! Също и Швеция – мога да ви кажа, че по отношение на атмосфера това е едно от най-добрите места в Европа в момента.

Коя е любимата ти история от 1312?

Със сигурност тази на Исмаил Морина, който пилотира дрона на мача между Сърбия и Албания в Белград преди няколко години. Следя историята му още от 2014 г., дори се срещнах с него, когато беше в затвор в Хърватия. Цялата тази лудост с дрона направо съсипа живота му, но тази история е толкова ненормална, че абсолютно заслужава да бъде филмирана!


В различни свои интервюта ти самият отбелязваш, че в Източна Европа има все повече крайнодесни ултрас групировки. Как си обясняваш този факт?

Това е въпрос, който често ми задават. А аз самият се интересувам много от темата, тъй като корените ми са от Полша. Факт е, че футболните стадиони, секторите на ултрасите, местната фенкултура до голяма степен са отражение на цялото общество. Източна Европа е социално консервативно място, което е било откъснато от останалия свят десетилетия наред след идването на комунистическата власт през 40-те години на миналия век. С нейното падане през 1989 г. започва да се развива и местната ултрас култура. Да погледнем Балканите, например. След смъртта на Тито започват да се образуват все повече ултрас групи, които изразяват все по-открито дълго потискани настроения – като крайния национализъм.

В този ред на мисли футболните ултраси по света все повече започват да се асоциират с политически движения. Какво мислиш за тази тенденция?

Много интересен казус. Самите ултраси често твърдят, че не искат да имат нищо общо с политиката, но от моите лични впечатления почти винаги има политически елемент в действията им. Много често футболът и политиката вървят ръка за ръка. Швеция е интересен случай. Там местните групи като цяло са аполитични – в смисъл, че местните фракции са съставени от много различни хора с противоположни възгледи. Но дори и тези групировки имат своите политически прояви – срещу контрола, срещу полицията, срещу комерсиализацията...

Базиран си в Белград и макар да познаваш доста хора от агитката на Цървена звезда и в частност – от фракцията Delije (“Героите”), те отказват да застанат пред микрофона ти. Фактът, че ултрасите като цяло не искат да са в светлината на прожекторите, ли беше една от основните пречки, с които се сблъска покрай работата си по 1312?

Да, но аз знаех от самото начало, че много врати ще се затворят пред мен заради факта, че съм журналист. Но от доста години вече се занимавам с тази тема и благодарение на контактите, които вече съм изградил, успях да говоря с някои ключови фигури от фенсцената в Италия. Спомням си как се срещнах с Диаболик от Лацио и той ме попита дали се интересувам само от истории за насилие. Отговорих му, че ме вълнуват и много други неща – като ролята на ултрасите в италианското общество, например. Думите ми го свариха неподготвен. В крайна сметка говорихме два часа.

Преди няколко месеца ми каза, че си възнамерявал да включиш и глава за българските ултраси. Може би ще го направиш в евентуалното продължение на 1312?

Абсолютно. Преди време четох книгата Top Faces BG и исках да посетя България. Проблемът бе, че в един момент вече имах написани 400 страници! Затова и трябваше да отменя планирани посещения в България и Румъния. Освен това всичко зависеше от достъпа, който евентуално щях да получа. В Полша, например, отказаха да говорят с мен и нямаше смисъл да пиша за местната фенкултура, тъй като нямаше да се получи, както аз искам.

За кои други страни би искал да пишеш, ако има втора част на книгата?

Както вече споменах, бих включил България, а също така и Русия. Бих искал да се гмурна по-дълбоко в Мароко, Франция, Холандия, Колумбия и Мексико. Бих пътувал с дадена фракция из Европа. Но това ще изисква огромни усилия!

115 views