За триумфа по време на корона, вярата в Клоп и очаква ли ни червена династия
Деян Веселинов, dir.bg: Титлата е толкова категорична, че Covid-19 паузата не успя да помрачи радостта ми
🏆 Титлата
Признавам, че това бе първият сезон от години насам, в който вече реалистично гледах на титлата като на нещо постижимо. Дори в началото на предходния сезон, който впоследствие се реши от една точка разлика, нямах толкова надежди, колкото в началото на този. Цяла седмица след спечелването на титлата не спрях да гледам всичко, свързано с нея. Клипове, стари мачове, документални откъси, предавания на английски медии... Емоции по детски чисти и чакани дълго време.
😍 Любовта към Ливърпул
Всъщност страстта ми към Ливърпул се зароди в средата на 90-те. Роден съм през 1986 г. и нямам спомени от величието на Ливърпул преди 90-те. Когато бях на 10, нещо силно ме привлече в тима, който завърши сезон 95/96, и онзи, който стартира 96/97. Роби Фаулър беше човекът за мен. Хванах последните мачове и минути на Йън Ръш. Те бяха символично гадни. Последното му докосване с екипа на Ливърпул беше срещу Юнайтед и бе тъжно... отклонила се от рамото му топка доведе до победен гол на Ерик Кантона в продълженията на финала за ФА Къп. Веднага се сещам и за подхлъзването на Джерард срещу Чесли години по-късно... Какво нещо е съдбата, а? Най-големите фигури винаги са свързани както с триумфите, така и с най-болезнените спомени.
Следващият сезон Фаулър, Стан Колимор, Стийв Макманаман, Джейми Реднап и невръстният Майкъл Оуен вече категорично се погрижиха страстта ми към този отбор не само да се разгори повече, но и ме подканиха да науча повече за историята на този велик клуб.
🏥 Триумф по време на пандемия
Ще излъжа, ако кажа, че пандемията от Covid-19 се е отразила на начина, по който приех тази титла. Напротив. След толкова години чакане не бе проблем за никой фен на Ливърпул да изчака и още няколко месеца. Трофеят е толкова категорично заслужен, че дългата футболна пауза реално нямаше никакво значение. Новата пост-Covid реалност обаче лиши милиони фенове да празнуват по начина, по който щяха да го направят в друго време – това е единственото ми съжаление по темата.
🤔 А сега накъде?
Идва ли доминация на Ливърпул в Англия?! Въпрос за един милион долара. Всъщност е за много повече, като се има предвид космическата печатница за пари, в която се превърна футболът. В САЩ обичат да наричат успешните тимове в дадено десетилетие „Династия“. Условието за това обикновено са няколко поредни титли и истинска доминация в игрови стил, който оставя отпечатък години по-късно. Като погледнем Ливърпул – всички причини да очакваме превръщането на този отбор на Клоп в „Династия“ са налице. Стилът на отбора е ярък пример как практичното и атрактивното могат да съжителстват. Трансферната политика на клуба в последните години е по учебник. Парите, дадени за Мане, Салах, че дори Ван Дайк и Алисон, са нищо в сравнение с това, което струват всички те в момента. Дори не споменавам младите момчета, които излизат от академията и изглеждат готови на всичко, за да се докажат в първия отбор. Спечелените Шампионска лига през 2019-а и титла на Англия през 2020 г., както и купищата изравнени и подобрени рекорди са красноречиво доказателство защо изобщо темата е на дневен ред. И все пак – за да ползваме тежки думи като „доминация“ и/или „династия“, ми се струва, че Ливърпул трябва да спечели поне още 2 или 3 титли в следващите 3-4 сезона. Как ще продължи проектът на Манчестър Сити, който тъкмо се размина с наказанието на УЕФА? Колко бързо Челси, Юнайтед и Арсенал ще тръгнат по правилната пътека на постоянството? И не говоря за футбол, а за мениджмънт, политика на трансферния пазар и смяна на треньори... При всички положения факторите за това какво ще се случи в следващите няколко години са твърде много, за бъдат предвидени. Но е категоричен факт, че Ливърпул се намира в наистина уникален исторически момент. 19-ата титла дойде след 30 години чакане. И независимо дали следващите 2 (евентуалните 20-а и 21-ва, с които ще задминем Юнайтед на домашната сцена) дойдат веднага или не – този клуб и привържениците му вече доказаха, че са специални. YNWA!
Момчил Захариев, рекламна агенция Next-DC: Яд ме е само, че не спечелихме титлата срещу Сити, но Гуардиола винаги намира начин да развали купона
😀 30 години подигравки...
Ливърпул най-накрая спечели титлата на Англия, но това отдавна не е събитие само за феновете на отбора, а и за всички останали фенове на играта. Причината за това е, че живеем в “banter” епохата във футбола (“banter” — размяна на сравнително язвителни закачки) и постиженията на всеки клуб служат не само, за да трупат точки и титли, а за да ги предпазят от подигравки и мемета от противникови фенове и безкрайни анонимни трол страници. Всеки отбор има своето слабо място: за Ливърпул — че не са печелили титлата от 30 години, за Манчестър Сити — че не могат да го направят, без да харчат милиони (или по-точно милиарди), за Тотнъм — че са “spursy”, т.е. винаги се препъват на последното стъпало...
🇧🇬🤝🏴 Скаузърът от Разград
Да, за Ливърпул клишето беше, че не са печелили титлата от 30 години. Всъщност се оказа една игра на нерви, в която нямах представа, че се забърквам, когато — под влиянието на Beatles и изявите на Стив Макманаман на Евро ’96 — реших, че ще подкрепям този отбор. Успехите на Юнайтед в същата епоха, комбинирани с детския ми идеализъм да съм за по-слабия, допълнително мотивираха избора ми.
Едва години по-късно разбрах, че Ливърпул всъщност е голям отбор с богата история. Така бях въвлечен в един безкраен спор за това кой е най-успешният английски клуб, сякаш не Стивън Джерард, а аз нося капитанската лента. Случвало се е да ми казват, че щом подкрепям мърсисайдци, значи съм “glory chaser”, въпреки че няма как да гоня слава, която не помня (бил съм на 4 години при последната титла). Докато учех в Чехия, имах колега ирландец, фен на Юнайтед, който държеше да ме нарича “scouser” (така се наричат жителите на Ливърпул) и информира останалите ни колеги, че ако някъде нещо изчезне от общежитията, най-вероятно е в скаузъра. Скаузърът, роден в Разград. Да си фен на футболен отбор те обвързва с редица безсмислени спорове, над които нямаш никакво обективно влияние.
🤩 За красотата на играта
Моята истина винаги е била, че по-важно от трофеи е отборът да играе красиво или поне толкова красиво, колкото Макманаман през 1996 г. А в последните години като допълнителен фактор се появи и някаква форма на финансов феърплей, защото има нещо гнило в успех, роден от паричната подкрепа на олигарх. Накратко казано, за мен титлата никога не е била фикс-идея. В последните десетина години Ливърпул беше два пъти близо до нея. Може би най-много я заслужаваше с Рафа Бенитес, който успя да внесе в отбора тактическо мислене от 21-и век. Но с малки изключения прагматичният футбол на Бенитес не е моят футбол. Вторият път, когато Ливърпул почти стана шампион, беше сезонът на Роджърс и Суарес, известен за феновете на останалите отбори като онзи с подхлъзването на Стиви Джи. Но дори и тогава осъзнавах, че това е един инцидентен шампионат, в който отборът беше изстрелян над възможностите си главно заради гения на Луис Суарес.
🏆 За титлата
И така най-накрая през 2020-а, след поредното инфарктно второ място от миналата година, Ливърпул спечели титлата и никой сериозен футболен почитател не може да каже, че не я заслужават. Отборът е рядко съчетание от красив атакуващ футбол, иконичен треньор и симпатичен състав, който не е изграден около големи световни звезди, а по-скоро произведе собствени такива.
Разбира се, това е Ливърпул и почти нищо, свързано с отбора, не може да има нормален ход. Глобалната пандемия забави математическото спечелване на титлата и осуети всякаква идея за парад. Нито това, нито “изгорялото” Airbnb в града за 16-18 май особено промениха настроението ми. Единственото, което оставя известен горчив вкус, е, че отборът не спечели титлата в игра. Решаващ двубой срещу Сити щеше да е логичната завършваща точка, но Гуардиола винаги намира начин да развали купона.
Дори и това не е толкова важно на фона на един фактор: футболът, който Ливърпул играе вече трети сезон. Титлата е вид грамота, която узаконява постигнатото, но в моята глава момчетата на Клоп са шампиони още от 14 януари 2018-а година, когато надвиха Сити с 4:3 с изключителни голове на Фирмино, Мане и Салах. Това бе и моментът, в който станах истински “believer” във футбола на Клоп.