Материалът е публикуван за първи път през ноември 2013 г. в германското футболно списание 11 Freunde
Позанемарен стадион в покрайнините на София, на не повече от 2 км от градското летище. Цялостният пейзаж може да послужи като декор на филм от 80-те години с работно заглавие „Перестройката, която никога не се случи“. Няколко мъже се появяват на входа на стадиона – може би са домакинът, хора от клуба и някой и друг местен журналист? Една подробност обаче не се връзва. Мъжете имат слушалки в ушите си. Един от тях обикаля околностите със странен уред. Оказва се, че с него се проверява периметърът за взривни устройства.
В края на август българският футбол ражда прелюбопитна новина. Играч на име Бойко Борисов записва няколко минути на терена за отбора на Витоша Бистрица, който току-що е спечелил промоция за местната втора лига. По принцип подобна вест не би заинтригувала чуждестранните медии, но в този случай важни са възрастта и социалният статус на въпросния футболист. По време на дебюта си в българския професионален футбол Бойко Борисов е на 54 години, 2 месеца и 12 дни, което го превръща в най-възрастния профи играч в цяла Европа. До февруари 2013 г. той е и министър-председател на България...
Предстои тренировка на Витоша. Млади мъже започват да се появяват на паркинга с коли, които нямат нищо общо с лимузините, карани дори от футболистите в германската Втора Бундеслига. Затова не е изненада, когато един от играчите пристига с мерцедес, а съотборниците му сядат зад волана, сякаш готови за тест драйв. Наред с футболистите се появяват още мъже със слушалки в ушите. При първоначалното ни запитване за интервю ни е казано, че може да се срещнем с Борисов в кабинета му. Добре, но ние сме футболно списание. Искаме да снимаме Борисов по футболен екип. В крайна сметка получаваме разрешение да присъстваме на следобедна тренировка един септемврийски вторник. Изрично сме предупредени, че не може да правим снимки на мъжете със слушалки в ушите. Най-после се появява цял конвой от коли, който паркира пред входа на стадиона. Политикът-футболист слиза от автомобила си и изчезва в съблекалнята.
След малко екипът ни е поканен вътре. Физически Борисов се отличава сериозно от по-младите си съотборници най-малкото, защото тежи доста повече от някои от тях. Докато си слага корите и се обува, отговаря на първите въпроси. Да, играе футбол всеки ден, тъй като това е най-добрият начин да си проветри главата. Не, далеч е от мисълта да се сравнява с професионалните състезатели. Спортът му помага да остане сред народа. Фактът, че първата част от интервюто се провежда в съблекалнята, му осигурява домакинско предимство. Първоначалното усещане на екипа ни е, че сме натрапници, нахлули в неговата запазена територия.
В края на 2012 г. Борисов е първият европейски лидер, който се среща с Барак Обама след преизбирането на последния за президент на САЩ. По това време обаче политическата ситуация в България не е цветуща. Част от министрите му са забъркани в корупционни скандали, в началото на 2013 г. се стига до сблъсъци между полицията и демонстранти, протестиращи срещу високите цени на тока в страната. Борисов подава оставка с думите: “Не искам на улиците, които ние построихме, да се пролива кръв”. Популярността му в България все още е голяма – смятат го за мъж на действията и директните думи и прогнозите са, че скоро ще се върне на власт.
Защо обаче този политик прекарва част от свободното си време като футболист на втородивизионен отбор? Борисов отговаря с усмивка: “Само за да се поддържам във форма. И заради тръпката от официалните мачове, разбира се!”.
Втората част от интервюто вече се състои край страничната линия. И тук нападателят на Витоша използва психологически трик спрямо събеседника - слага тежката си ръка върху рамото на интервюиращия и го натиска към земята. Дали съперниковите футболисти го щадят, знаейки срещу кого се изправят? “Глупости, даже са по-агресивни! Никога не съм си мислел, че дебютът ми в „Б“ група може да се превърне в някаква голяма новина. Та аз съм се срещал толкова пъти с лидери като Меркел, Обама и Саркози, че нямам нужда от реклама“, категоричен е Борисов.
Как обаче човек като него, който е свикнал да командва, приема указания от треньора? “Нека попитаме треньора директно”, смее се Борисов. Наставникът Ясин Мишауи се измъква тактично от въпроса с шега: “Не е лесно с толкова много звезди в отбора, но засега се справяме успешно.”
Може и да не му личи много в момента, но Борисов винаги е бил запален по спорта. Има черен колан по карате и си партнира на двойки на тенис с треньора на българския национален отбор по футбол Любослав Пенев. Обикновено Пенев е този, който играе на основната линия и гони бързите топки, докато Борисов завършва на мрежата. И все пак – ражда ли се закъсняла звезда на българския футболен небосклон? Гледайки тренировката на Витоша, по-скоро не.
Когато се включва в заниманието, Борисов започва да бие удари на един от резервните вратари. След един гол, вкаран с глава, се обръща към нас и започва да вика “Хорст Хрубеш! Хорст Хрубеш!” (б.ред. – легендарен централен нападател на Хамбургер, известен с добрата си игра с глава). Изстрелите на Борисов са солидни, но цялостният му език на тялото със сигурност не е на играч от втора дивизия. Може би ако беше с 20 г. по-млад и с доста килограми по-слаб, щеше да му се получи по-добре.
Затова и в прякора Шави, както твърдят, че го наричат някои съотборници заради кадифените му пасове, се усеща полъх на ирония. И все пак – защо му е да играе в първенство, на чието темпо очевидно не може да издържи? Може би иска да се чувства вечно млад. Силвио Берлускони го прави, като си организира Бунга-Бунга партита. Борисов – като играе футбол.
Интервюто приключва и Борисов се натоварва с антуража си към следващото игрище, където го очаква мач на ветераните на Витоша. Оставаме с впечатлението, че във футбола няма да стигне много далеч, но в политиката със сигурност още дълго ще се говори за този човек.