Размисли и страсти за видеоповторенията във футбола
Йордан Грозданов (Eurosport): Защото истината е само една...
Приех поканата на моя уважаван колега Методи Шуманов да напиша някой и друг ред по темата с VAR, защото имам повече от категорична позиция по нея.
В крак с времето, в което живеем
Живеем във време на динамични промени в заобикалящата ни среда и без съмнение това изцяло се дължи на развитието на технологиите. В доста от спортовете технологиите отдавна навлязоха и решават спорните ситуации, които човешкото око не може да реши. Нали за това сме хора, за да грешим.
От доста години вече „ястребовото око“ решава спорни ситуации в тениса, видеоповторения за спорни ситуации има в Световния тур по скуош (един от любимите ми спортове за практикуване и гледане). С така наречения фотофиниш се решават титли от световни и европейски първенства по лека атлетика, състезания по колоездене, шорттрек и още много подобни спортове. В един от най-популярните спортове в света – крикет, главният съдия (umpire) решава да се довери на видеоанализа, когато има съмнения относно „изгарянето“ на даден батсман или оставането му в игра.
В олимпийски спорт като хокей на трева често пъти се прибягва към видеоповторение и решение на съдията от „стаичката“, когато трябва да бъде отсъден наказателен корнер, наказателен удар (дузпа) и още, и още, и още... Примерите вече са много.
Всички изброени спортове дотук се отличават с бързина на действията, динамика, ситуациите в повечето от тях се случват в куп от състезатели. Усещате ли силната връзка с футбола? И защо в крайна сметка технологиите да не бъдат в услуга на решенията във футбола? В името на справедливите решения и истината.
Безброй измами, ощетени отбори, спорни титли
Ако тръгнем да описваме мачовете и съответно титлите, решени след съдийски грешки, разбира се, можем да пишем до утре сутрин. Като започнем от “Божията ръка” на Божествения Дон Диего на Мондиала през 1986 година и продължим напред през безкрая на съдийските грешки. Това важи и за родния футбол, но и за международната сцена. И на клубно ниво, и на ниво национални отбори. Нявсякъде през годините е властвала сянката на несправедливостта.
Всъщност модерните технологии могат да ни помогнат много в това изследване. Напишете в YouTube Top 10 Goals Scored From Offside и гледайте. Геният Лионел Меси също е бил жертва на съдийските грешки. YouTube предлага специална подборка - 15 Ridiculously Stupid / Worst Referee Decisions against Lionel Messi. Примерите са много. Има ги навсякъде. Факт е, че футболът е най-великата игра. В днешно време инвестициите са огромни, усилията, за да бъде достигното възможно най-високото ниво на представяне - също. Защо съдийски грешки трябва да хвърлят на боклука милиони инвестиции, часове, дни, месеци работа на тренировъчния терен? Труд, положен от десетки, а понякога стотици хора в името на победата. Основната цел, към която по честен начин трябва да се стремят всички участници. По честен начин и по правилата. В случая VAR се явява модерният съблюдател на спазването на правилата и справедливостта.
Митът за забавянето на играта
Най-големият „коз“ в ръцете на противниците на въвеждането на VAR-системата е, че играта се забавя, докато се чака решението на съдията от стаичката. Истината е, че играта се бави точно толкова, колкото се бави, когато има контузия, когато има гол във важен мач и се прескачат рекламните пана от страна на голмайстора и неговите съотборници, за да се отпразнува попадението с феновете, когато има хвърлена димка от трибуните и т.н. Когато мачът има високо темпо и отборите играят бърз и качествен футбол, подчинен на модерните изисквания за бърз преход между различните фази, едва ли спирането на играта за минутка-две е решаващо. Но едно грешно решение на съдиите, които са поставени под неистово напрежение и е нормално и човешко да грешат, би могло да даде отражение върху крайния резултат. Върху развитието на битка за титлата, върху съдбата на даден трофей. Справедливостта и спазването на правилата в играта трябва да останат нейни спътници завинаги. За да остане тя жива и да продължи да се развива за радост на милионите. А истината винаги е само една. Макар понякога да има неясно лице. Има истина една...
Георги Попвасилев (bTV): Подкрепям VAR, но със следните ясни ограничения и правила:
- VAR да се използва само по отношение на гол и засада - дали има, или няма; дузпа - дали има, или няма. Освен това всеки отбор да има правото на 2-3 обжалвания. Като в тениса. Определен брой пъти имаш право да викаш VAR на помощ. Ако си изчерпал твоята бройка – край, няма VAR, няма гявол… За продълженията на мача получаваш право на едно допълнително обжалване. Тоест съдията винаги взема решение. Единият отбор решава дали да обжалва, или не. Това е. Бройката обжалвания е фиксирана.
- Видео за това дали топката е минала голлинията продължава да функционира по същия начин, както е в момента, и не се брои към обжалванията. Това е помощ за съдията, който винаги трябва да вземе решение.
- Ако отбор не обжалва, играта продължава, защото има решение на съдията... Точка. Сегашното стоене, чакане дали ще се получи сигнал от видеостаята и после дали съдията ще реши да гледа ситуацията, или не - това е пълно безумие и някои мачове трябва вече да имат 10-15 минути добавено време само заради хаоса, който цари в това отношение.
- VAR да не гледа ситуации за фаул по терена. Дали е картон, или не; дали го е видял съдията, или не. Ако е грубо нарушение и съдията не го е санкционирал с червен картон, после следва наказание по видеозапис. Може да се предложи и видеозаписът да се гледа на почивката или след края на редовното време – преди евентуални продължения и тогава да се покаже червен картон, ако се прецени, но не да се спира играта в 20-ата минута и да се гледа VAR. Eстествено, и за това има предварително фиксиран регламент. Разбира се, играчът може да остане до края на полувремето на терена и треньорът се усеща и го сменя преди почивката, ами късмет, тогава отборът продължава с 11 човека, треньорът прави хитра смяна, а играча го наказват след мача, ако има нужда и не е имало отсъждане на съдията при спорната ситуация на терена. Ако след нарушението е последвал гол, отборът, който го е получил, обжалва ситуацията – в случай, че не е изчерпал вече бройката си за обжалвания.
Това е в общи линии – аз съм „За“ VAR, но с точни и ясни ограничения, фиксирани предварително. Защото в противен случай сме на път да играем мач 90 минути и да гледаме още 45 минути VAR.
Методи Шуманов: VAR е несъвършена технология, която убива удоволствието от футбола
В настоящия си вид VAR е един неособено успешен футболен експеримент на XXI в. Вместо да реши споровете във футбола – изначалната цел, с която тази система бе създадена, тя ги задълбочи! Очакваше се VAR да може да каже кое е черно и кое – бяло, но във футбола има повече от 50 нюанса сиво, толкова много ситуации са въпрос на интерпретиране. За модерна технология, каквато трябва да е VAR в същността си, тя е адски несъвършена. Не ме разбирайте погрешно – аз не съм против навлизането на машините в играта. Точно обратното – подкрепям ги, ако те работят успешно. Да вземем например технологията на голлинията – едно от най-хубавите неща, които са се случвали на футбола в цялата му история. Защото тя е бърза, точна и категорична. Докато VAR изобщо не елиминира субективния фактор – особено в случаите, в които главният съдия е призован да изгледа повторение на дадена спорна ситуация и трябва сам да вземе решение. Значи отново стигаме до човешкия елемент, тъй като положението е толкова спорно, че технологиите са неспособни да вземат категорично решение.
VAR превърна футбола в абсолютен хаос. В мача на Наполи срещу СПАЛ по-рано този сезон се стигна до ситуация, в която Марек Хамшик вкара гол, израдва се бурно, заради което получи жълт картон от съдията, впоследствие попадението му беше отменено след намеса на VAR, но картонът си остана в сила. В осминафиналния реванш на Шампионската лига между Реал Мадрид и Аякс пък се оказа, че няма камера, която да предостави достатъчно категорично видеоповторение дали топката е напуснала терена преди гола на Душан Тадич.
И стигаме до най-големия грях на VAR – накъсването на играта до такава степен, че феновете вече не смеят да се зарадват при гол на техния отбор, защото чакат да видят дали няма да има разглеждане на видеоповторение. Ето и пример от последните дни – мачът между Фрозиноне и Парма в италианското първенство бе решен от дузпа в добавеното време, като между отсъждането й и изпълнението й изминаха... седем минути. СЕДЕМ! VAR американизира футбола, превърна го в поредица от накъсани събития, в които VAR таймаутът не е изключение, а е най-често срещаното явление. Нищо чудно от тези безкрайни прекъсвания скоро да се възползват различни компании, които да започнат да излъчват свои реклами и да брандират VAR паузите – та това си е златна маркетинг мина! Светът на футбола не е по-хубаво място с VAR и докато тази технология не се усъвършенства напълно, по-добре би било изобщо да не се използва.